RocKI> ...Для наших неуправляемых ракет лишний запас устойчивости не повредит.
Въобще устойчивост на полета е силно относително понятие. Има програми (SpaceCad?), които изчисляват "ЦД" по уравненията на Barowman и наричат тази точка BCP (Barowman Center of Pressure). Ограниченията за определяне на "BCP" са описани в интернет, но най-общо става дума за скорост на полета под 1Мах и Ъгъл на атака (АОА) до 10
0. В ракетомоделните книжки, каквато е тази на В.С.Рожков е описан метод за определяне на "ЦД", който се отнася за АОА 90
0 и в западната литература тази точка наричат CLA (Center of Lateral Area) или точка на еднакви площи - площта над тази точка е равна на площта под тази точка. Ако "ЦТ" се намира на разстояние >0,5 калибъра над "CLA" (Рожков) то полета е гарантирано устойчив. При "нормална" ракета "BCP" и "CLA" са на малко разсояние една от друга и запас от устойчивост 2-3 калибъра относно "BCP" обикновено (за "нормална" ракета) е в сила и за "ЦТ">0,5 калибъра над "CLA".
Определянето на стабилността (1-2калибъра) за модели с голямо удължение на корпуса L/D > 20, само относно "BCP" може да доведе до нестабилност и при малки АОА (1
0), също и до падане без ССР (несработила) със стабилизаторите надолу. Този случай наблюдавахме при полета на "Далматинец" (автор fori):
По моему, за гарантирано стабилен полет на нашите аеродинамично несъвършенни но реални модели, е добра идея да се изчислява "CLA" и устойчивостта да се определя относно тази точка, или с помощта на програма изчисляваща BCP (SpaceCAD? RockSim?) и устойчивост 2-3 калибъра (и повече при L/D > 20)...
____________________
*
литература: Water Rockets Page from U. Hornstein (Druckluft - Wasserraketen)